Историята на легендарното Jack Daniel’s Tennessee Whiskey

 

Възникване:

Jack Daniel’s Tennessee Whiskey притежава характеристики, които го доближават до бърбъна, но отличителните му особености го поставят в една самостоятелна категория – Tennessee Whiskey. Приготвянето на Jack Daniel’s започва с внимателна селекция на висококачествена царевица, ръж и ечемичен малц. След това се добавя чиста вода от варовиковия извор Кейв Спринг, за да се получи смес, наречена “каша”. Jack Daniel’s се прави по традиционната технология на ферментиране “sour mash process” – част от предходната каша се използва за създаването на всяка нова партида уиски. След дестилацията Jack Daniel’s Tennessee Whiskey се филтрира по специален начин, който му придава уникален вкус и го отличава от бърбъните. Уискито се процежда бавно, капка по капка, през триметров пласт дървени въглища от сладък клен. Точно тази част от процеса по създаването на уиски превръща Jack Daniel’s в нещо повече от бърбън, с онзи специфичен аромат и вкус, характерен единствено за Tennessee Whiskey. Накрая Jack Daniel’s се оставя да отлежи в нови, специално обгорени бъчви от бял дъб. Докато старее, уискито увеличава и намалява своя обем през различните сезони, като по този начин е в непрекъснат обмен с материала, от който са направени бъчвите. Въпреки че характерът на Jack Daniel’s вече е бил изграден, този последен полиращ ефект придава на Jack Daniel’s Sour Mash Tennessee Whiskey кехлибарен цвят и уникалeн вкус.

Gentleman Jack Rare Tennessee Whiskey е друг специален продукт на дестилационната фабрика Jack Daniel. Спазвайки традицията, всяка капка от това уиски се филтрира през кленови дървени въглища, както при приготвянето на Jack Daniel’s Tennessee Whiskey. Но Gentleman Jack Rare Tennessee Whiskey е единственото уиски в света, което се рафинира два пъти по този начин: първия път – преди да бъде преместено в нови дъбови бъчви, а втория – след отлежаването.

Jack Daniel’s Single Barrel Tennessee Whiskey е уиски, което в миналото е имал привилегията да опитва единствено Мaster Distiller (главен майстор-дестилатор). Всяка бутилка се подбира от различна бъчва и вкусът й се отличава едва доловимо от останалите, за радост на ценителите.

СЪЗДАТЕЛ:

Истинското му име е Джаспър Нютон Даниел – по прякор Джак. Никой всъщност не знае къде наистина е роден Джак Даниел. Пожар в града разрушил архивите на съда, където се пазили актовете за раждане. Което съчетано с противоречивите дати върху надгробните плочи и на Джак, и на майка му,прави точната дата на раждане на Джак истинска загадка. Но се знае, че е роден някъде през септември. Затова рожденият му ден се празнува цял месец. Така или иначе за толкова уникален човек като Джак Даниел, един ден празнуване би бил крайно недостатъчен. Роден е през 1850 г. в голямо семейство. Напуска своя дом едва шестгодишен, посвещава се в правенето на уиски от един лютерански свещеник. Едва 13-годишен Джак става собственик на дестилационна фабрика в Линчбърг, Тенеси, която регистрира през 1866 г. Фабриката, която сега носи неговото име, е най-старата регистрирана дестилационна фабрика в САЩ. Още приживе Джак Даниел се превръща в най-известния производител на уиски в Америка и вижда със собствените си очи как неговото уиски добива световна известност, като печели 2 златни отличия за международно признание.

Според една легенда Мистър Джак, както галено го нарича цяла Америка, опитал шест различни рецепти за създаване на подходяща каша и едва седмата се оказала съвършена.

През 1892 г. Джак Даниел създал бенда “Silver Cornet”, за да събира хора на площада на Линчбърг и двата му салона – White Rabbit и Red Dog.

Той поръчал всички инструменти – включително, корнети – от каталога на “Sears and Roebuck” за по-малко от $300 и написал с боя Jack Daniel’s Old No. 7 на отстрани на ударните инструменти.

Тринадесетимата музиканти, които свирели в бенда, въобще не били професионални музиканти – те били просто жители на Линчбърг, които обичали музиката. И макар че им липсвал опит, бендът бил добър, известен и обичан в целия район. Бендът на Джак “Silver Cornet” свирел дори суинга по време на кандидатпрезидентската кампания на Уилям Дженингс Брайън и кандидата за губернатор на Тенеси Роберт Лав Тейлър. Бендът се разпаднал след началото на Първата световна война и всички мъже от Линчбърг се записали като доброволци в армията. Въпреки че музиката им затихнала, историята им продължава да живее.

Според историята, една сутрин Джак отишъл рано на работа и опитал да отвори сейфа в офиса си. Истината е, че не е могъл да си спомни комбинацията. В притеснението си, той нанесъл на касата силен и стабилен ритник. От удара, палецът му се счупил и се развила инфекция, която довела до натравяне на кръвта.

Джак Даниел умира през 1911 г., като оставя дестилационната фабрика на своя племенник Лем Мотлоу, който става вторият Мaster Distiller в историята на Jack Daniel’s.Погребан е в градското гробище на Линчбърг. Ще познаете гроба му по двата стола до надгробния камък. Смята се, че столовете са поставени там за удобство на многото жени, които скърбели след смъртта му.

Днес целият процес по приготвянето на Jack Daniel’s Tennessee Whiskey се наблюдава от шестия Мaster Distiller от времето на Джак Даниел до днес – Джими Бедфорд.

През 1910 година в щата Тенеси е въведен сух режим, който прави невъзможно легалното  производство на  Jack Daniels. Затова Лем Мотлоу мести дестилерията в Ст. Луис, Мисури и Бирмингам, Алабама. За съжаление нито една бутилка от произведеното там уиски не се продава заради проблеми с качеството. Въвеждането на Сухият режим през 1920 година с Осемнадесетата поправка на Конституцията на САЩ спира производството в Ст. Луис; производството в Алабама е спряно по рано заради щатското законодателство относно производството на алкохол. Дори и Двадесет и първата поправка не позволява производството в Линчбърг да бъде възобновено, тъй като щатския закон относно Сухия режим е още в действие. Мотлоу, като сенатор на щата Тенеси, помага за отмяната на тези закони, което позволява производството да започне отново през 1938 година. Петте години разлика във времето между отменянето на сухия режим в Тенеси и в цялата страна се отбелязва с юбилеен комплект от две бутилки, 75 годишнината от отмяната  и 70 годишнината от повторното отваряне на фабриката – с една юбилейна бутилка.

Правителството на САЩ забранява производството на уиски през Втората Световна Война и малко след нея (1942-1946). Мотлоу възстановява фабриката за дестилиране през 1947 година, когато отново може да се използва висококачествена царевица.

По-късно компанията е регистрирана под името "Jack Daniel Distillery, Lem Motlow, Prop., Inc." Това позволява да се използва  името на Лем Мотлоу в рекламните кампании на уискито. Освен това в рекламите продължава да се твърди, че Линчбърг има само 361 жители, въпреки че преброяването на населението през 2000 година показва, че те са  5740. Това е законно, тъй като целия етикет е регистриран в началото на 60-те години на 20 век, когато жителите са били точно толкова. Друг интересен факт е, че в Moore County, където е разположена дестилерията на Jack Daniel’s, има сух режим, тоест производството на алкохол е разрешено, но продажбата му е забранена. Щатският закон предвижда едно изключение: фабриката може да се продава „възпоменателен продукт”, независимо от щатските закони.  Jack Daniel’s продава Gentleman Jack и Jack Daniel’s Single Barrel в магазина на фабриката, носещ името White Rabbit Bottle Shop.

За разлика от бърбъна, Tennessee whiskey се филтрира от  захарен кленов активен въглен в големи дървени бъчви. Според Кодекса на Федералните разпоредби, глава 1, член  5, алинея 22  Tennessee whiskey не е бърбън.

През октомври 2004 година е обявено, че всички продукти, носещи марката Jack Daniel’s ще се бутилират при 40 градуса алкохолно съдържание, защото от компанията смятат, че клиентите предпочитат уиски с по-нисък алкохолен градус. Освен това по този начин се опростява и производственият процес. Преди това прочутият бранд с черен етикет (по-висококачествен продукт от по-висок ценови клас) се е произвеждал 43 градусов, докато по обикновения зелен етикет е бил 40, а още по отдавна: съответно 45 и 43 градуса. И двата вида са направени от едни и същи съставки; разликата се определя от професионални дегустатори, които решават кои от партидите са достойни за престижния черен етикет, а останалите се продават със зелен.

Освен това, производството на Jack Daniels е повлияно и от закон в САЩ, който променя формулата за добиване на алкохол (дестилиран или недестилиран) от Британският метод на 1:1 метод на САЩ, определяйки всички други методи за излезли от употреба, считано от 1 януари 2005.

През 2006 година Jack Daniel’s спонсорира отбора Perkins Engineering в сериите Australian V8 Supercar. През 2009 година тяхното спонсорство се пренасочва към новосформирания Kelly Racing – отбор, сформиран от участници в Perkins Engineering и несъществуващия вече HSV Dealer Team. Също така, през 2005 година Jack Daniel’s спонсорира кола номер 7 (кръстане на Old No. 7") в сериите  NASCAR, управлявана от Кейси Меарс за Richard Childress Racing. Jack Daniel’s прекратява спонсорството си след сезон 2009.

Изтичници:

http://www.alkoholno.com/Istoriya-na-markite/Jack-Daniels.html

http://www.jackdaniels.com/TheDistillery/Default.aspx?langType=1026

http://www.napitki.bg/articles/view/3/733

Автор:Тихомир Искрев стажант-репортер

 

 

 

Рубрики Brand и тагове , , ..

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>